ПРЕДГОВОР

Отдавна Армения е представлявала свързващо звено на културните и търговски връзки между Изтока и Запада. Развивайки своята самобитна национална култура, арменският народ в резултат на взаимовлияние е възприемал и от културата на окръжаващите го народи /гърци, асирийци, перси и др./. Това се е отразило и на характера на храненето, което се е променяло в течение на много векове, определяйки се от климатичните условия и получило накрая своя национален самобитен облик. Жителите на арменските високопланински части още през епохата на медния век /4-3 хилядолетие до н.е./ са разпалвали огнище и на него са пържели агнешко, говеждо и месо от диви животни - планински овен, елен и др. От стари времена се ползува с голяма популярност ястието хоровац /шишкебап/, което и днес е едно от най-желаните блюда. За арменската кухня са характерни тези ястия, които са свързани с продукти от зимните запаси - риба, птица, пушено месо. В съчетание с ястията от месо широко се използуват зеленчуци: картофи, домати, пипер, патладжан, тиквички, зеле, моркови, краставици, цвекло, спанак, брюква /сладка ряпа/, киселец, магданоз, копър. Различни диворастящи растения влизат в състава на супите, вторите ястия и студените закуски.
Основният продукт на хранене за арменците се явява - хляб /лаваш/, изпечен на стените на тонира. В порциона за хранене широко се използуват млечните продукти: мацун /кисело мляко/, сирене, масло, извара и др. В качеството на сладки ястия се поднасят пресни и сушени плодове: круши, ябълки, дюли, праскови, сливи, кайсии, грозде, дини, пъпеши, нар, дренки и др.